Предаване към трета държава: какво означава, когато данните напускат ЕС
## Понятието е неясно, последиците — не
Предаване към трета държава е налице, щом лични данни се обработват извън ЕИП — или са **достъпни** оттам. Втората част често се пропуска: достатъчно е администратор в трета държава да има достъп. Данните не е нужно да се движат.
## Не е забранено
Чл. 44 и сл. от GDPR позволяват предаването, ако е налице основание:
- **решение относно адекватното ниво на защита** на Комисията за държавата получател,
- **стандартни договорни клаузи** с допълнителна оценка на риска,
- или някое от тесните изключения по чл. 49.
Вторият път е обичайният — и най-трудоемкият, защото оценката на риска (Transfer Impact Assessment) е Ваша отговорност, а не на доставчика.
## Какво означава това на практика
Който избере локация извън ЕС, се нуждае от:
1. правно основание, в писмена форма,
2. документирана оценка на риска,
3. запис в регистъра на дейностите по обработване,
4. и отговор на въпроса какво става, ако орган на държавата получател поиска достъп.
Точка четири е тази, на която засядат повечето проверки.
## Защо показваме локацията
В конфигуратора до всяка локация извън ЕС изрично е посочено, че става дума за предаване към трета държава — преди да изберете, а не в приложение към договора. Това не е любезност, а единственият начин да се борави с информация, която впоследствие не може да бъде разкрасена.
При нивата на сигурност NIS2 и IT-Grundschutz изобщо не предлагаме локации извън ЕС.
## Какво не е суверенитетът на данните
Само германски център за данни не е достатъчен. Решаващо е **кой има достъп** — а това включва доставчика, неговите подизпълнители и техните дружества майки. Сървър във Франкфурт, който принадлежи на американски концерн, е правно различна ситуация от такъв, който не принадлежи.
---
*Не е правна консултация. За оценката на конкретния Ви случай се нуждаете от длъжностното лице по защита на данните или от адвоката си.*